ПРИГВО̀ЗДВАМ, -аш, несв.; пригво̀здя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Забивам2, заковавам, приковавам нещо към друго с гвоздей, гвоздеи. На вратата бе пригвоздена голяма месингова плочка с надпис „Семейство Моис Бехар“. Ем. Манов, ДСР, 13. — Бих искал да видя другарката Димова. — А защо не я търсите при другаря Димов? — запитвам, като соча редицата картички, пригвоздени върху рамката на вратата. — Тук пише: „Радко Димов, звънете три пъти“. Б. Райнов, УКС [еа]. пригвоздвам се, пригвоздя се страд.