ПРИГЛА̀ЖДАМ, -аш, несв.; пригла̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Гладя леко с ръка нещо (дреха, плат, хартия и др.), по което има гънки, за да го изпъна, изгладя в известна степен. Той за миг се изправи пред огледалото и по стар навик оправи връзката си, приглади поизмачканото си палто. Д. Спространов, С, 29. Тя пристегна пъстрата си престилка, приглади белите си ръкави .. и тръгна към вратата. Х. Русев, ПС, 65. Вдигна преметната на стол рокля, приглади с ръка покривката на кревата. М. Грубешлиева, ПИУ, 132. Захари вади от джоба си някакъв лист и го разгъва на масичката пред входната врата, като го приглажда с юмрук. Др. Асенов, ТК, 10. // Като гладя леко с ръка, правя нещо (коса, мустаци, брада и под.), което е рошаво, стърчащо, да стане гладко, прилепнало. Като видя, че влиза Ванко, Бистра стана и почна да приглажда неподредените си отрязани коси. М. Грубешлиева, ПИУ, 100. Раковски се облече, приглади косите си и като хвърли поглед в окаченото на стената огледало, сложи цилиндъра си. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Горският се изсмя високо, после попита ниско, като приглади мустаците си: — Ти имаш ли си любовник? Елин Пелин, Съч. II, 47. Пленникът махна ръката си от въсите, които приглаждаше. Ст. Загорчинов, ДП, 93. приглаждам се, пригладя се страд. и възвр. Косата, добре намокрена, се приглажда назад старателно с гребен, като се опъва от самия корен. Г. Георгиев и др., ФПБ, 89. Причеса се Тотка, приглади се, нареди плитка до плитка, завъртя две колелета червило на бузите .. и забърза към Павлеви. Чудомир, Съч. II, 96.
ПРИГЛА̀ЖДАМ СЕ несв.; пригла̀дя се св., непрех. Придобивам гладка, равна повърхност, ставам гладък; изглаждам се, заглаждам се. Външните признаци на подмладяващото действие също са на лице: нормализира се теглото; бръчките се приглаждат. Док., 2007, бр. 39, 8.