ПРИГЛАСЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; приглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Приготвям, подготвям, нагласявам; пригласям2. пригласявам се, приглася се страд. Цяла неделя преди Петковден из Дряново се заговорваше за събора. Стопанките чистеха из къщи, варосваха .. Пригласяваха се и новите премени. Д. Марчевски, ДВ, 88.
ПРИГЛАСЯ̀ВАМ СЕ несв.; приглася̀ се св., непрех. Диал. Приготвям се, подготвям се, нагласявам се; пригласям се. И сутрин, когато се пригласявахме за работа, и вечер, когато ни проверяваше поименно, той стоеше смирено пред майстора и от време на време му шепнеше на ухото. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 12.
ПРИГЛАСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; приглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Поканвам, повиквам, призовавам; приглашам2. — В името на закона, пригласявам ви да дойдете с мене. Ив. Вазов, Съч. VI, 78. Цено пригласил своя приятел да седне. Л. Каравелов, Съч. IV, 188. Желаят [опълченците] да устроят тая чисто другарска среща на 11 август на Шипка, в който ден ще бъдат пригласени там и някои желающи свещеници от околните места, за да се направи панихида на умрелите. Бълг., 1902, бр. 517, 2. Аз позвъних пред вратата. Излезе една млада мис и на моя въпрос, мога ли да вида директрисата, тя ма пригласи да вляза в класът. Знан., 1875, бр. 19, 299. пригласявам се, приглася се страд. Виражава желание [общината] .. да ся пригласи за директор Г. Хр. Костович. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 97.