ПРИГЛА̀СЯМ1, -яш, несв.; приглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Обикн. несв. 1. Пея или свиря в съпровод на някого. — Ти си песнопоец, сега ще ми попееш, аз ще ти пригласям излечка. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Яна избърза напред и запя. Пригласи ѝ чучулига. К. Петканов, СВ, 53. Аз ходех всеки празник и всяка неделя в патриаршеската черква и там обичах .. да пригласям на момчетата, които пеяха. Аз имам много хубав глас и знаях много черковни песни наизуст. Св. Миларов, СЦТ, 27. ● За музикален инструмент. Екнаха и кръшни песни, / гайдата приглася; / Личко свири, та се къса, / свири и унася. Ц. Церковски, Съч. II, 145. ● Обр. И все по̀ се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее, / и буря приглася с нечувана мощ. П. К. Яворов, Ст, 59.
2. Разш. Присъединявам се към някого, като върша, извършвам едновременно с него някакво действие, съпроводено с издаване на звук. Старият бей дръпна пушек от цигарата си, духна го в чашката и шумно, вкусно сръбна от кафето. Сетне още веднъж по същия начин. Лазар Глаушев любезно му пригласяше и очите му сълзяха от лютивия тютюнев чад. Д. Талев, И 1980 [еа]. Жените започнаха да вият, да бият главите си с пестници и да скубят косите си .. Съседите и роднините на интернираните пригласяха със своите плачове. Д. Ангелов, ЖС, 454. Той вече се смееше неудържимо, забравил съвсем началническите си функции, и Алекси с удоволствие му пригласяше. Ем. Манов, ДСР, 41.
3. Прен. Обикн. неодобр. Присъединявам се към някого, към изразено от някого мнение, твърдение, като изказвам пълно, безкритично съгласие с него. — Султанъм .. Никога няма да измениш нещо в държавата си без бой с оджака и моллите. Смажи ги веднага, докато не са се окопитили .. Другите не му пригласяха, но в мълчанието им имаше съгласие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 382. — Ах! — възмути се съпругът ми. — И защо останахме тук? — пригласих му аз. Н. Каралиева, Н, 35. — И моята майка е малодушна .. Приема снобизма на баща ми, без да помисли нито миг за мен. Той си науми, че журналистиката е най-престижната професия, и тя започна да му приглася, въпреки че отлично знаеше мечтата ми за изкуствознание. Д. Петрунова, ОП [еа]. — Какво, прежалихте ли събора? — попита Раденко .. — Къде ще го прежалиш? — отвърна баща му. — Ама че ядене и пиене щеше да падне, както е падало друга година! Останалите му пригласиха. Б. Обретенов, С, 191. пригласям си, приглася си възвр. и взаим. от пригласям1 в 1 знач. Повече се радваше на малкия акордеон, който му подари сержантът. Много скоро той се научи да си приглася, когато пееше. Вл. Полянов, ПП, 171. Двата [момци] натъкмени, / засвириха, залюляха / това вито хоро — / двамата си пригласяха, / вървяха около. Ц. Гинчев, ДТ, 46.
ПРИГЛА̀СЯМ2, -яш, несв.; приглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Приготвям, подготвям, нагласявам; пригласявам1. — Измий децата, облечи им новите дрехи, стегнете се всички, че ще се извадим на портрет. Мама сбръчка чело, смънка нещо неодобрително и почна да ни приглася. Чудомир, Съч. I, 365. Добичетата, грохнали от целодневна оран, веднага подвиха колене и легнаха с тежко изпухтяване. Панко и Радой им пригласиха сено до главите. Д. Ангелов, ЖС, 375. — Аз имам едно буково дърво, поиздялал съм го и съм го пригласил. Още не е рендосано, тъкмо е за такава мечка. Кр. Григоров, ТГ, 26. Омръзнало ѝ [на майката], горчица, / Горанча да си изправя, / на легло да го поставя, / водица да му донася, / закуски да му приглася. Ц. Церковски, Съч. II, 207. пригласям се, приглася се страд. и възвр. Сега мислите му се завъртяха около дома. Жена ще ражда — трябва да се пригласи нещо. Трябва, но отде? Даже вода чиста не може да се намери тук. Ц. Церковски, Съч. III, 126. Люба го чуваше как дълго се приглася: ми се в кухнята .., бръсна се, .., натъкми се пак с новия си костюм и излезе. П. Славински, ПЗ, 124.
ПРИГЛА̀СЯМ СЕ несв.; приглася̀ се св., непрех. Диал. Приготвям се, подготвям се, нагласявам се; пригласявам се. Иванчо казал на баща си да му купят и на него един убав кон и са пригласили за път. Нар. прик., БНТв ІХ, 385.