ПРИГЛА̀СЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от пригласям1 и от пригласям се. Народът получи пряко участие в песнопението в църква. Първоначално това участие състоеше главно в пригласяне основната мелодия на изпълняваната от хора и органа полифонична композиция. БМ, 1931, кн. 7-8, 621. — Вие не се безпокойте. Австрия е свободна страна и моят вестник е независим. — Освен това, доколкото следя местния печат, едва ли ще бъде добре, ако статията бъде възприета като казионно пригласяне на все по-популярната тук ксенофобия. Б. Райнов, ЧВУ [еа].
ПРИГЛА̀СЯНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от пригласям2 и от пригласям се; приготвяне, подготвяне, нагласяване, пригласяване1.