ПРИГЛАШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Покана, повикване. Пръв, без да чака приглашение, Боримечката се умъкна в бърлогата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 175. Последствие на приглашение от белиградската община тукашната българска община изпраща утре за Белиград двама представители. АНГ I, 125. Те [гърците] употребяваха всевъзможни средства, за да отделят Бориса от папата и да го накарат да приеме от тях архиепископ .. Борис, като беше разсърден от папата, реши са да обърне внимание на гръцките настоятелни приглашения. Р. Каролев, УБЧИ, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)