ПРИГЛЀДВАМ, -аш, несв.; приглѐдам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Приглеждам. — При бай Филипа [отивам] пак .. Ще му искам пари назаем .. — Боже, поживи тоя човечец, че ни пригледва, че има милост. Ив. Вазов, Съч. XI, 93. Обича тя да пригледва които си немат и които са болни и недъгави. Т. Влайков, РП I, 166. Разни малки нечта, които едно чуждо око едва пригледва, стават ти извори на сърдечна радост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 51. Внимателно пригледвал сичките предмети и показвал голямо удивление за нещата, които виждал в кораба. П. Кисимов, ОА (превод), 53. пригледвам се, пригледам се страд., възвр. и взаим. Учениците всички бяха възрастни и можаха да са пригледват сами. У, 1871, бр. 1, 277. Побуждавай сродниците и приятелите .. да ся пригледват един друг. А. Гранитски, ПР (превод), 17.
ПРИГЛЀДВАМ СЕ несв.; приглѐдам се св., непрех. Остар. и диал. Оглеждам се; приглеждам се.
— Друга форма: п р и г л я̀ д в а м.