ПРИГЛУША̀ВАМ, -аш, несв.; приглуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Намалявам силата на гласа си, правя да звучи по-тихо, по-глухо; заглушавам1, сподавям. Часовият пред вратата на войводата се ослуша .. Ганев се опитваше да приглуши гръмливия си глас, но мярката му за тих глас беше по-особена. Часовият чуваше всяка негова дума. Д. Талев, ГЧ 1989 [еа]. Мълчаливеца приглуши кикота си, но дървеният му крак още доста време блъскаше преградата на яслата. Ем. Манов, ПУ, 192. — Изумително! — възкликна неканеният събеседник, после, .., се озърна крадешком, приглуши плътния си глас и каза: — Извинете за нахалството, но, доколкото разбрах, вие на всичко отгоре не вярвате в бога? Л. Минкова, ММ (превод) [еа]. // Ставам причина някакъв звук, шум да заглъхне, да се чува по-слабо, глухо, неясно; заглушавам1. Ударите от брадвите едва се чуваха, защото дъждът, който ръмеше, ги приглушаваше. Й. Радичков, ПЗ, 128. Дебелият килим в стаята приглушава стъпките ни.
2. Прен. Правя да се намали, смекчи яркостта, остротата на светлина, багра и под. Стаята беше осветена от една-единствена лампа; сякаш кралят бе приглушил светлината, за да не се четат по челото му, .., мислите, които напираха. О. Атанасов, МА І (превод) [еа]. Художникът приглуши ярките тонове на пейзажа, който рисуваше. // Ставам причина да се намали, смекчи яркостта, остротата на светлина, багра и под. Дъждът навън се стичаше на талази от стрехите. Отзад нямах водосточни тръби и прозрачната водна стена приглушаваше дневната светлина. Кр. Бъчваров, АЛ (превод) [еа].
3. Прен. Съзнателно потискам, възпирам някакво усещане, чувство и под. у себе си или проявата на някакви чувства, настроения и под. някъде, у някого; заглушавам1. Фигурата избледнява и аз приглушавам паниката… но косата бавно се изправя на тила ми… П. Главусанов, Д (превод) [еа]. Борис действуваше сега бързо и ловко. В този момент от живота на България той нямаше нужда от врагове, искаше да приглушава и най-малките съмнения у онези, които досега, и все още, управляват държавата. Й. Вълчев, СКН, 461. Искаше да вярваш, че ако не друго, твоето [на Волов] име и твоето участие поне ще приглушат недоволството. Н. Никифоров, ПВ, 85. // Ставам причина някакво усещане, чувство и под. да се проявява по-слабо; заглушавам1. До късно през нощта свинята се мъчеше да легне на разрязаната страна, изглежда се надяваше, че като легне на тая страна, ще притисне болката и ще я приглуши. Й. Радичков, ББ, 127. В зърнените складове винаги имаше плъхове и котки, които ги ловят. Стори му се успокояващо и съвсем нормално. Почти толкова нормално, че да приглуши тревогата му. В. Русинов, КПЗ (превод) [еа]. приглушавам се, приглуша се страд.
ПРИГЛУША̀ВАМ СЕ несв.; приглуша̀ се св., непрех. 1. За говор, звук, шум и под. — заглъхвам, чувам се по-слабо, глухо, неясно. Избухваха в смях, който веднага се приглушаваше и изчезваше в шума на морето. Ст. Даскалов, ЕС, 245. Планините бяха загърнати в мъгла. Все още валеше. Вятърът бе стихнал .. Звуците се бяха приглушили. В. Русинов, ПКС (превод) [еа]. — Стоп! — извика от височината на мачтата капитанът. Ревът на мотора се приглуши в кротко мърморене. К, 1966, кн. 10, 2.
2. Прен. За светлина, багра — загубвам яркостта си, ставам по-мек. Светлината в пилотската кабина се приглуши. Приготовленията преди излитане бяха завършени. Л. Колечкова, Л (превод) [еа].
3. Прен. За усещане, чувство и под. — проявявам се по-слабо, отслабвам1. Жената страдаше много от загубата на съпруга си, но с течение на времето болката ѝ се приглуши.