ПРИГЛУШЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приглуша като прил. 1. За звук, глас, шум и под. — който се чува слабо, глухо, неясно; глух, сподавен. Есенно време из гората плъпваше бяла мъгла, звуковете ставаха по-приглушени, но и по-близки. Й. Радичков, СР, 7. В дворчето бяха нахълтали хора, мъже — чуваше приглушените им гласове, звън и тропот. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 305. Двамата стояха един срещу друг в мрака и само приглушеният плясък на водата о брега напомняше, че на този свят има живот, има движение. К. Кръстев, К, 159. Някъде зад ракитака се чува тъжна, приглушена песен. Жътварите на Емин бей тая заран навалиха голямата нива. Ив. Гайдаров, ДЧ, 149. Приглушен стон. Приглушени викове.
2. Прен. За светлина, цветове и под. — мек, неярък. Гледах я докато спи. Пушех след полунощ и я наблюдавах на приглушената светлина на лампата. М. Абаджиев, Ф, 59. В привечерните часове тя заставаше в нишата срещу прозореца. Тялото ѝ, прилично на бисерна мида, плуваше в приглушените багри на още един отиващ си ден. С. Севан, РР I, 53. Озова се в спалня, обзаведена в приглушени зелени и сини цветове, които създаваха впечатлението, че човек се намира в дълбините на езеро. В. Прошкова, ЕС (превод) [еа]. Приглушеното осветление, масивните мебели и маси предразполагат за пийване и сладки разговори. Кеш, 2003, бр. 1, 21.
3. Прен. За чувство, усещане и под. — който не е силно изразен, проявява се, усеща се слабо. — Няма ги — рече Флоримел. — Може да са се удавили, може да са изхвърлени някъде другаде. В безучастния ѝ тон прозвуча приглушена болка. К. Костов, ТР (превод) [еа]. Опита се да седне и усети приглушена паника. Нямаше на какво да седи, защото висеше в пустота. Вл. Зарков, ТРВ (превод) [еа]. Приглушена тъга.