ПРИГОВО̀Р м. Остар. Книж. Присъда, съдебно решение. Тези управители .. карали императора да подписва смъртни приговори за недоволните. Н. Михайловски, РВИ (превод), 270-271. Каина на съд ужасен вика, / Юда — на върбата го увисва / и троши ръката, що подписва / смъртен приговор над мъченика. Ив. Вазов, Съч. I, 194. ● Обр. Програма, изпити, дисциплина и пр. били смъртен приговор за Христа Ботьов. З. Стоянов, ХБ, 116.
— От рус. приговор.