ПРИГО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. с предл. з а. 1. Който отговаря на определени условия или изисквания и може да се използва за определена цел; годен, удобен, подходящ. Това помещение беше много по-широко от предишното, по-пригодно за събрания и вечеринки. Г. Караславов, ОХ III, 196. Странджа не може да се похвали като Стара планина с белоснежни върхове, но топлите ѝ гънки са тъй пригодни за скривалище, че хайдутите са живели там през цялата зима. Н. Хайтов, ШГ, 10. Малките прозорчета на долния кат напомняха бойници, пригодни за отблъскване на вражески пристъпи. Д. Спространов, ОП, 33. Мнозина учени слависти .. са са занимавали за съставянието на една общеславянска азбука, пригодна за сичките днешни славенски наречия. Ч, 1875, кн. 5, 197.
2. За човек — който притежава необходимите качества, за да се справи успешно с някаква работа; годен, способен, подходящ. Роден и израснал във Влашко, Диамандеску би бил най-пригодният човек за една българо-румънска политика. Ст. Дичев, ЗС I, 419. Сериозно се замисли и върху въпроса да подбере пригодни свои хора за кмет и съветници. Т. Влайков, Съч. III, 89. И всякой, що да е за работа пригоден, / труд не пожали, пред олтара всенароден / принесе своя труд. П. П. Славейков, КП III, 189.