ПРИГОДЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); пригодя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Пригаждам. В тетрадката, където са нахвърлени първите опити за създаване на „Крумиада“, той [Славейков] е преписвал отделни откъси от тази поема [„Освободеният Ерусалим“], по които е пригодявал своята „Крумиада“. ИИЛ, 1965, кн. 16, 11. Ако един от тях [членовете на семейството] е недъгав или болен или ако стане некадърен да работи, другите го хранят и му пригодяват. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 23. Ласкател са зове онзи, който прави и говори сичко, за да пригодява на приятеля си У, 1871, кн. 1, 367. Те [жените] ходят и във войската подир мъжете си по два дни, по три дни пеш .., пригодяват на ранените, измиват раните им. С. Бобчев, ПКС (превод), 100. пригодявам се, пригодя се страд. При решаване на въпрос за количеството зелена маса тези проценти трябва да се уточняват и пригодяват към особеностите на отделните райони и типове пасища. М. Мичев и др., 3, 175.
ПРИГОДЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); пригодя̀ се св., непрех. Пригаждам се. Способността на Змая да се пригодява към чужд тон, да припява, вместо сам да пей, най-ясно показва неговата несамобитност като поет. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 116.