ПРЍГОР1 м. 1. Бот. Увреждане или болест по растенията, която се причинява от суша, горещина, паразити или други вредни влияния и предизвиква загниване или изгаряне, повяхване, изменение на окраската на значителни части от растението. Признаците на недостиг от калций се проявяват върху младите листа. Те са силно изкривени .. По тях се явява пригор с кафяв цвят. Д. Георгиев, ТЖР, 30. Дръвчето се изнася от помещението към края на април или през май. В никакъв случай не директно на слънце за предпазване на листата и плодните пъпки от пригор. ВГ, 2008, бр. 4, 2. Слънчев пригор. Бактериален пригор. Пригор по граха.
2. Диал. Нещо изгоряло или прегоряло; пригар. Миришеше остро на пригор, на овъглени греди, на топла пепел, на прах от разсипани стени. Т. Харманджиев, КВ, 145.
◊ Огнен пригор. Бот. Болест по овощните дървета, вследствие на която цветовете, клоните, пъпките и кората потъмняват и приличат на опожарени.
ПРЍГОР2 м. Диал. Връх, било, баир.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.