ПРИГО̀ТВЯМ, -яш, несв.; приго̀твя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя, направям нещо да бъде напълно завършено, изработено, готово; подготвям, изработвам, готвя2. Аптекарят, като приготвяше лекарствата, често поглеждаше тоя селянин. Й. Йовков, ЖС, 60. Попита ме, .., где може да се направи таквази поръчка. Във Враца, мисля аз. Ама кой знае дали могат да приготвят толкова много еднакво платно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50. Той ѝ [на жената] зѐ мярка и, покрай многото друга работа, залови се да ѝ приготви .. половинки [обувки], каквито бяха поръчани и за други млади невести. Т. Влайков, РП I, 246. — Димитре, младо търговче, / .. заякнал ли е свако ти, / засеял ли е житото, / приготвил ли е зимнина / за девет деца невръстни? Ц. Церковски, Съч. II, 173. Стига си, Яно, над гергев шила, / стига приготвя даре богато. М. Минева, МП, 16. Приготвям книгата за печат.
2. Правя ястие или питие да бъде готово за консумация. Сега майката беше приготвила задушени пилета и баклава, които всички лапаха с удоволствие. Д. Димов, Т, 222. — Искаш ли да ти разбия малко хайвер? — запита той. Мъжът знаеше, че тя обича разбит хайвер — така, както той умееше да го приготвя. П. Вежинов, ДБ, 13. Отведох го у дома, нагостих го със стар фасул, приготвен с пастърма. А. Каралийчев, С, 236. — Та по този случай ми е драго да ви поднеса тортата, която лично съм приготвила за вас. Б. Балабанов, Избр. п II, 196. Приготвям коктейли за гостите. Δ Приготвям палачинки. Δ Приготвям мусака. Δ Приготвям кюфтета по цариградски.
3. Направям, изработвам, съставям нещо (документ, план и под.); изготвям1, подготвям. Кикиридков бе дошъл днес на работа половин час по-рано. И в същото време, когато началникът говореше на разсилния за някакъв опис, той бе приготвил вече описа и се готвеше да слага прочутия си подпис. Д. Калфов, Избр. разк., 132. — Вие, г-н Любенов, ще приготвите точен списък на членовете на дружеството. Й. Йовков, М, 31. — Ами да вземем да оженим Панайотка за чорбаджи Костадиновия, че нему да дадеш тая работа .. Апостол скочи като ужилен. Той разбра, че Кондо .. вече е приготвил в себе си план да го замени с чорбаджи Костадиновия хлапак. Д. Немиров, Б, 97.
4. Усвоявам, научавам нещо или работя върху усвояването, научаването, изпълнението на нещо; подготвям, готвя2. Разтвори учебници и тетрадки, наведе се над масата и започна да чете .. Но есенната вечер дойде бързо и момчето не успя да приготви домашната си работа по български език. Сп. Кралевски, ВО, 138. Той ще трябва да вечеря надве-натри и веднага да се прибере в хотела, за да приготви унищожителната си реч за утре. Д. Калфов, Избр. разк., 150. Единствената тяхна [на учениците] обязаност извън часовете в класът се заключава в това, да приготват зададените уроци. Знан., 1875, бр. 1, 10. За улеснение .. на ученикът, приготвил ли си е добре урока, в края на книгата са притурени въпроси за общите познания от земеописанието. К. Смирнов, З, IV.
5. Правя, направям нещо да бъде на разположение, осигурявам нещо за някаква цел; подготвям. — Бързо напалихте огън. И дърва сигурно отнапред сте приготвили, нали трябва да са ви подръка, та ако нещо... В. Милев, РК, 44. Тя приготви два лева за свещи и в неделя отиде на църква. Г. Караславов, Тат., 218. — А за четата? — попита Петър. — Докъде стигнахте? Оръжие набавяте ли там? Стефан цял се извърна към него. — Приготвяме! Приготвяме! Ст. Дичев, ЗС I, 393. — Приготвила бях и лука, и мерудията, и таман щех да го турна в тиганята, па — видиш ли? — заборавих! Т. Влайков, Съч. II, 45. Къпете децата си, преобличайте ги и приготвяйте наедно с тях премяната им за утрешния ден. ИЗ 1877, 1881, 439. И покани [Марко] Яно коюмджия / да приготви сечива и клинци, / да му кове бре добрата коня. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11.
6. Правя, подготвям нещо да бъде годно, готово за използване с определена цел. — Я недей приказва много — сопна ѝ се Иван. — Приготви собата, че имаме гостенин. Й. Йовков, ПГ, 25. Когато влезе в кухнята, момичето и Бонка приготвяха масата за обед. Г. Райчев, ЗК, 66. — Фире, ти копай, а ние ще приготвим огнищата и ще ги засеем. К. Петканов, БД, 59. Заповяда [комисарят] на слугите да ни приготвят леглата. Д. Цанков, ТМ (превод), 132-133. Приготвям ваната за къпане.
7. Правя, направям някой да бъде готов за нещо или за някъде; подготвям, глася1. Хазайката ѝ .. виждаше с каква ревност Катя приготвя съпруга си за път. Ст. Чилингиров, РК, 217. Вечер тя отрано още ще приготви дядо си за лягане. Т. Влайков, Съч. I 1941, 13. Тя приготви Камен за разходка и когато момичето пристигна, отпрати двамата в близката градинка. Д. Петрунова, ЖП, 179. Те си гледаха прехраната, нашите бащи, отгледваха чада, като ги приготвяха за живот, подобен на техния. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Приготвям децата за училище. // Остар. Подготвям, настройвам някого психически за нещо. Всичко, което бях преговарял през деня в ума си, за да ги приготвя отдалече за страшната вест, изскокна от паметта ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 658. — Отдалеч ще го поведа с приказки, доде докарам ред да му кажа, че има един голям гостенин .. — Ти иди и след малко, додето ти приготвиш даскалчето, и ние ще се озовем. Ил. Блъсков, ДБ, 77. — Майка ми вътре ли е, попита. — Излезе преди малко .. — Така е по-добре, подума той в себе си; че ще мога така да я приготвя за идванието си. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 77.
8. Остар. Подготвям, обучавам, готвя2. Педагогическите курсове .. приготвят учители както за в градищата, тъй и за в селата. Ил. Блъсков, МС, 1883, кн. 4, 27. Богословската академия .. има за цел да приготвя високото австрийско духовенство. Ч, 1875, кн. 1, 16. Като почти трите части от секо ново поколение [в Трявна] и от двата пола са преселят .., то като са изучени и приготвени по-добре, ще могат и по-добре да са настаняват. Г, 1863, бр. 6, 44.
9. Остар. Подготвям, организирам, готвя2. Съобщава, че през пролетта на 1862 г. получил писмо от Раковски с нареждане да приготви въстание в Сливенско. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. А в същото време и неприятно ѝ стана, много неприятно. Едно, че не биде нейната, не биде това, дето го очакваше, дето го бе намислила и приготвила и дето го смяташе, че ще е най-добро. Т. Влайков, РП I, 195.
10. Остар. Създавам необходимите условия, предпоставки за нещо, обуславям нещо; подготвям. Спиранието на български въстаници, .., докарва онези настроения в народната среда, които приготвят общото енергическо негодование. СПл, 1876, бр. 26, 104. Несъгласия между членовете на царската челяд, .., по малко малко ослабвали това [българското] царство и му приготвили паданието. ВИ, 124. Изнамерил [Галилей] с ум дързновено, че Земята не е каквато са види, но че е тяло топчесто, което са върти около оста си .. Чудно откритие, което е приготвило Кеплеровите. П. Р. Славейков, СК, 64. приготвям се, приготвя се I. Страд. от приготвям. В тъмните работилници и пещи се е приготвял най-фин порцелан, филигранни стъкла и кристали. К. Константинов, ПЗ, 223. Князът заповяда да се приготви богата вечеря. А. Гуляшки, ЗВ, 424. Всякоя година инвентарът трябва да се приготвя в едно и също време. К. Кърджиев, А, 319. II. Възвр. от приготвям в 7 знач. Приготвям се пред огледалото. приготвям си, приготвя си възвр. от приготвям в 1 и 2 знач. Дърва ще си приготвим още тия дни колкото искаш. Ем. Станев, ПЕГ, 124. Привечер ние двамата .. си приготвяхме сандвичи върху походния котлон. В. Пламенов, ГШ, 59. Този плод трябва да ся бере и пече всякой ден. Но понеже за четири месеца няма такъв плод, хората си приготвят от него за през онова време. ИЗ 1874-1881, 1882, 153.
ПРИГО̀ТВЯМ СЕ несв.; приго̀твя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. з а или със следв. изр. със съюз д а. Предварително извършвам, направям или предприемам нещо, което ми е необходимо с оглед на някаква цел, за осъществяването на някакво бъдещо действие; готвя се, подготвям се, нагласявам се, натъкмявам се. В едно октомврийско утро, два часа преди да се разсъмне, Кара Ибраим стана и започна да се приготвя за лов .. Кара Ибраим взе от поличката железните котки, патроните и тютюневата си кесия. Ем. Станев, К, 7. Приготвих се за спане в тъмното. Автоматично оправих леглото си. Бл. Димитрова, ПКС, 50. Димо напълни раницата си с хляб, приготви се да тръгне на път за полка. К. Петканов, МЗК, 150. По едно време Агата се спря и извика на Минка: — Вземи да се облечеш! Приготви се още сега, че ще впрегна каруцата и ще идем у майка ти. Й. Йовков, ЖС, 18. На другия ден дошле да ѝ [на невестата] речат да са приготви за венчаване. СбНУ XIV, 135. Приготвям се за път. Δ Приготвям се за работа. Δ Приготвяме се да заминем на почивка.
2. Със следв. изр. със съюз д а. Възнамерявам да правя, да направя нещо и се насочвам, пристъпвам към извършването, към осъществяването му; подготвям се, наканвам се, нагласявам се. Все тъй усмихнат, той взема перото и се приготвя да пише, но за да види на коя дата се е спрял последния път, обръща на отвъдната страница. Й. Йовков, ЧКГ, 246. — Добър ден, господин министър-председател — казах аз, свалих шапка и се приготвих да се ръкувам, като си въобразих, че президентът мене е чакал. Хр. Радевски, Избр. пр III, 58. Рашко се приготви и той да си върви, но беят го спря. К. Петканов, ЗлЗ, 107. — А, ти пак се сърдиш! — казах аз .. — Не се сърдя — отговори както винаги бързо и се приготви да отмине. З. Сребров, Избр. разк., 219. — Казвай де! — казал той, па кръстосал ръцете си и приготвил са да слуша своят другарин. Л. Каравелов, Съч. II, 56.
3. Остар. Подготвям се, обучавам се, готвя се. Обикновено тия бедни деца .. се приготвят за иночески чин или въобще за духовно звание. Ив. Вазов, Съч. XV, 28. Между разните подобрения .. можем да споменем: .. отварянето на търговски курс за .. ученици, които искат да се приготвят за търговска кариера. Бълг., 1902, бр. 523, 4.
— Друга (диал.) форма: п р и г а̀ т в я м.