ПРИГРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пригрѐя, -ѐеш, мин. св. пригря̀х и (диал.) пригрѐях, прич. мин. св. деят. пригря̀л, -а, -о, мн. пригрѐли и (диал.) пригрѐял, св. 1. Непрех. За слънце — започвам да грея. В няколко дни само премина късата софийска пролет и над града и над полето пригря лятно слънце. Г. Райчев, ЗК, 219.
2. Прех. Огрявам, нагрявам леко. Слабото още пролетно слънце .. светеше насреща и пригряваше голото му тяло. Ст. Загорчинов, ДП, 152. Карамфил китка кичена! / Дали на Пена кичена! / Вятър ли я е веяло, / или я слънце пригряло? Нар. пес., Б. Ангелов и др., ОСХ [еа]. // Сгрявам, стоплям малко, леко. Ела и в пазвите ми тия / ръце измръзнали пригрей. П. К. Яворов, Ст, 52. пригрявам се, пригрея се страд. от пригрявам във 2 знач.
ПРИГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; пригрѐя се св., непрех. Диал. Грея се, припичам се (Н. Геров, РБЯ). Пригрял се е като гущер на припек. Н. Геров, РБЯ IV, 269.