ПРИД, прѝдът, прѝда, мн. няма, м. и придта̀, мн. няма, ж. Диал. 1. Зестра, чеиз, дарове на булка; прикя, придан, вено, премяна. Нарядко ще изнесе ръкави или нагръдки, запазени от своя прид, и ще ги остави каки да гледа от тях. Т. Влайков, Пр I, 63. На него [Раксин] падаше грижата да закара до Търново всички тия ракли и вързопи, пълни с придта на младата византийка. Ст. Загорчинов, ДП, 110. И Теодора, която зѐ Светослав, донесе му в прид онези черноморски градове, които той беше превзел с бой. Т. Шишков, ИБН, 241. Гъркина му велеше: / — Земи мене, юначе! / Много прид ке донесам — три товари коприна, / триста жълти дукати. Нар. пес., СбБрМ, 431.
2. Само м. В едновремешния народен бит — откуп, който семейството на младоженеца дава на родителите на невястата; венчанина, бащиния, бащина, бащина правдина, агърлък, вено. „Моят изтърсак доведе снаха, сватба трябва да правим, прид да се дава на сватанака.“ Ой да ти се не види и снахата, .., и придът. Кр. Григоров, Р, 75. Свекърът и моминият баща определят прида и свекърът изважда парите, та ги дава. БНТв V [еа].
3. Само м. Придавка (в 1 знач.), добавка. Та на Кракра вест допрати [цар Василий]: / „Давай, Кракро, и придавай, / сега нечем само Перник, / сакам още прид отгоре: / вран ти конец, остра сабя“. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 352. На едно место сретъл друг търговец, който карал овни, и му рекъл: — Ей, овчарко, айде да сменимо воловете за овните! — Да ги заменимо. — Ама ни давам прид, ни узимам. — Добре, съгласен съм. Нар. прик., БНТв Х, 169. Трампосахме си конете, аз дадох прид сто гроша. Н. Геров, РБЯ IV, 270.