ПРИДА̀ВАМ, -аш, несв.; прида̀м, придадѐш, мин. св. прида̀дох, пов. прида̀й, прида̀йте, прич. мин. св. деят. прида̀л, прич. мин. страд. прида̀ден, св., прех. 1. Давам още, в допълнение към това, което първоначално съм дал или предложил; додавам1. — Та така, дедо. Харесаха гората и дават за нея двеста лева на декар .. — Абе, разбрах аз, ами такова... Не са ли малко по двеста лева, бе сине? Я придайте там още нещичко. Ст. Даскалов, ПЯ, 43. — Но без прибавка няма да мине — рече търговецът. — И то бая пари трябва да придадете .. Да, да,... петстотин лева. Кр. Григоров, ОНУ, 105. Лихвари душата ни ще извадят... Придавахме, наддавахме, всеки се лакоми повече да вземе... пари нямахме, сѐ под лихва, сѐ под залог, а сега и това, що си беше наше, ще отиде по съдилища и адвокати. Хр. Максимов, СбЗР, 10. За другата година Панчо се глави пак у дядови Митови и пак за толкова. Дядо Мито му придаде само едни кола дърва, зарад малкото им детенце уж. Т. Влайков, Съч. II, 103. „Да идеш, либе, при тата — / тата е много имотен: / он че ти пари повърне / и йоще толко придаде!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 388.
2. С предл. к ъ м. Прибавям, присъединявам нещо към някакво по-голямо цяло. — От околията са решили да придадат още три села към нашия район. А. Гуляшки, МТС, 294. Йордан Петрушков, чието картечно отделение беше придадено към десета ловна дружина, вървеше сред войниците от отделението си и също дишаше тежко. Д. Ангелов, ЖС, 390. — Моята рота е придадена към вас — каза поручикът и се приготви да излезе. Ем. Станев, ИК I и II, 189-190. // Зачислявам (в 1 знач.). Ленко беше придаден към санитарната част. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 361.
3. Обикн. с предл. н а. Ставам причина нещо да добие някакви, обикн. нови качества, или да се усилят тези, които притежава; давам. Тя поотпущаше клепачите си с дълги черни мигли и тоя засенчен поглед придаваше особена прелест на усмивката ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 118. Привечер, щом слънцето се наклонеше, тенекиените покриви на някои постройки блестяха ослепително и заедно с отраженията на прозорците придаваха на бедняшкия квартал лъжлива красота. Ем. Станев, ИК I и II, 42. Високи палмови дървета, засадени на доста къси интервали, придават особено очарование и колорит на тоя град. П. Вежинов, ДМ, 10. Извитите му вежди се дигнаха малко нагоре — там, дето се съединяваха с две надлъжни прави бръчки — и това му придаде вдъхновен и скръбен израз. Ст. Дичев, ЗС II, 342. Тие метали [среброто и медта] като са смесат със златото в известно отношение, придават му повече твърдост, без да развалят цветът му. Знан., 1875, бр. 15, 239.
4. Обикн. с предл. н а. Правя нещо (лицето ми, изражението ми, гласът ми, думите ми и под.) да получи някакъв вид, качество, характер. — Да се доведе главният подсъдим! — каза председателят и седна, като придаде най-тържествен израз на лицето си. Ст. Дичев, ЗС II, 776. Той помълча, за да придаде на лицето си още по-печален вид. — Язва имам, брат — оплака се той. Х. Русев, ПС, 61. Ковачът Йордан още блъскаше на вратите и като придаваше най-голяма сладост на гласа си, молеше Къня да отвори и да им даде нещо да пият. Й. Йовков, Ж 1945, 29. Той се изправи, обърна се с гръб, та да не види насълзените му очи, и като се опитваше да придаде повече твърдост на гласа си, реши да му се скара: — Пък да не ми биеш една телеграма! .. Бива ли? А. Гуляшки, Л, 486. Началникът говореше бавно, с нарочно подчертана провлаченост, за да придаде по-голяма важност на думите си. М. Грубешлиева, ПИУ, 286.
5. Прех. и непрех. Разг. Обикн. с предл. н а. Увеличавам теглото или ръста си, ставам по-тежък или по-голям, по-висок; наддавам. От колониите извличат полза и деца на заможни родители, които въпреки че по домовете си имат в изобилие всичко необходимо, нямат апетит, са апатични и неподвижни и не придават на тегло. Р, 1927, бр. 258, 2. Ние ся теглихме на Гергьовден, аз съм придал от лани три оки. Н. Геров, РБЯ IV, 269.
6. Непрех. Само несв. Диал. Вървя, отивам напред. — Како, аз ще придавам, че може да закъснея, па ти знаеш къде оставяме ключа, хайде! — каза братчето ѝ и като подигна торбата, .., хвана пряката уличка към квартирата си. Ст. Даскалов, СД, 248. Лазар Петкани думаше: / „Айде, Петкано, придавай, / па си на порта почукай! / Мама ще да ти отвори“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 123.
7. Остар. и диал. Слагам, поставям, добавям нещо към друго. Ако при деветте единици придадем още една, то ще ся състави число десят. Хр. Данов, ТПЧ, 4. Па говори свет Николо: / — Назад, назад, старе мале, / твою душу у рай не те; / ка си брашно върчала, / ти си пепел придавала. Нар. пес., СбНУ X, 25. Ексик вино продавала [механджийката] / и водица придавала. Нар. пес., СбБрМ, 79. придавам се, придам се страд. от придавам в 1-4 и 7 знач. Гладенето е технологически процес, при който чрез топлина и влага се придават форма и линия на дрехата. Н. Афлатарлиева и др., ТГО, 22. Истина, че калугерете във времето на обядът принимале доволно често кротък и „праведен“ вид, но сичко това е ставало само затуй, за да са придаде на техния разказ повече острота и повече комизъм. Л. Каравелов, Съч. V, 18-19.
ПРИДА̀ВАМ СЕ несв.; прида̀м се св., непрех. Диал. 1. Присъединявам се (Н. Геров, РБЯ). Стоян ми се караше, па ся придаде и Петко. Н. Геров, РБЯ IV, 269.
2. Прибавям се. Между македонските преселници има елементи, които държат българската полиция в постоянна тревога. На това отгоре се придават в последните години терористически действия и междуособни борби. Бълг., 1902, бр. 450, 1.
◊ Придавам / придам значение (важност) на нещо. Книж. Смятам нещо за важно, съществено, обръщам внимание на нещо, ценя нещо. Младен говореше с престорен смях и с подигравка за тия закани и показваше се, че не им придава никакво значение. Т. Влайков, Съч. III, 272. Вихор е от ония поети, които рядко са творили и не са придавали значение на творенията си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. Страната ни придава особена важност на участието си в борбата срещу световния тероризъм. БА, 2003, бр. 15684, 3. Придавам / придам плът и кръв на нещо. Книж. Осъществявам, създавам, реализирам нещо. Мъкнеше [писателят] идеите си с години, докато седне и им придаде плът и кръв. В. Люцканова, И I, 29. Придавам си / придам си важност. Разг. Държа се важно, правя се на важен, големея се. — Има едни, дето си купуват речници или пък географски карти и се правят на много учени, да си придават важност пред простия народ. В. Попов, Избр. пр, 31. Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Й. Радичков, НС, 149. Придавам си / придам си някакъв вид; придавам си / придам си вид (със следв. изр. със съюз ч е). Старая се да изглеждам по начин, който не отговаря на действителното ми състояние, за да заблудя някого; преструвам се. — Нищо особено нема, господин Каменов, — отвръща Воловаров, като се мъчи да си придаде спокоен и самоуверен вид. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 65. — Боте, майка ти — притича Васко. — Бягай. — Защо да бягам — вдигна рамене Бодко и си придаде вид, че не се тревожи. — Ако ѝ трябвам, ще дойде тука. В. Ченков, СНД, 140. — Ще бъде интернирано цялото семейство .. — Но моля ви се, защо? — учудено запита старецът, все още придавайки си вид, че нищо не разбира. Х. Русев, ПС, 77. Придавам си / придам си фасон. Разг. Старая се да се представя, да се докарам пред някого. — Бе той и медицинско си е извадил срещу тебе .. — Че кога си го е извадил — рече им пак на комшиите си Митри, а тука вече Туйков и Ортачки си придадоха фасон .. — А, това ние не го знаем. Ал. Томов, П, 51.