ПРЍДАН, -та̀, мн. няма, ж. и -ът, -а, мн. няма, м. Диал. Зестра, чеиз, дарове на булка; прикя, прид, вено, премяна. Кръстовден наближи, стадата ще почнат да слизат .. Може би този ден очаква цяло лято каракачанската девойка; мисълта за този ден ще вплете тя в тъмния червен бод на бялата си риза. Тази, дето я скъта за придан. А. Каменова, ХГ, 120-121. Момина придан, състояща се от дрехи и постелки, натоварят на празни коли. Г. С. Раковски, П I, 120. Много ѝ [на Бояна] придан дадоха: / дванайсе върви алтъни / и тринайсе върви рупове, / и девет оки коприна. Нар. пес., Христом. ВВ II, 121.