ПРИДА̀ТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Нещо, което е придадена част към друго или е допълнителен, страничен елемент от някакво по-голямо цяло. Дръжката [на съда] обикновено няма украса, но по извивката и от външната страна има придатък .. във форма на многостенно геометрично тяло, .., с декоративно предназначение. СбНУ LV, 69. — Квартира си имам собствена и самостоятелна със сервизен придатък и холно килерче. Тарас, ТМ, 139.
2. Прен. Страна, институция, организация и под., която е лишена от възможност за самостоятелен избор на решения, действия и др., тъй като е прикрепена към друга такава и е подчинена на нея. Това е цялата наша поликлиника. Шестима лекари, двама зъболекари, сестри, две санитарки, две администраторки и това е всичко. Ние сме придатък към Първа работническа болница. М. Радев, СР, 12. Икономиката на колониите и зависимите страни прие уродлив характер, превърна се в суровинен придатък към икономиката на страните завоевателки. Б. Петков, К, 43. При наличието на консолидирано партийно мнозинство се наблюдава тенденция към обезличаване на парламентарната институция и превръщането ѝ в пасивен придатък на изпълнителната власт. Кеш, 2003, бр. 5, 8. Малка страна като България може да се спаси от съдбата да бъде суровинен придатък на развитите в технологично отношение страни. БА, 2001, бр. 15077, 7.
3. Биол. Допълнително, странично образувание, израстък в човешкия или животинския организъм. Кожните придатъци (мастни и потни жлези, косми, нокти) също така притежават известни особености в детската възраст. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 72. В резултат на слабата подвижност [на мекотелите] се е развил тежък външен скелет — черупка, а са се загубили сегментацията и чифтните придатъци на тялото. Биол. VII кл, 1982, 5. Главогръдът [на паякообразните] има членести придатъци — 2 двойки устни органи и 4 двойки ходилни крачка. Зоол. VII кл, 46.