ПРИДВЍЖВАМ, -аш, несв.; придвѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Движа, премествам нещо напред или към определено място. Досети се да вземе един прът. С него като с лост повдигаше и тикаше малко по малко лодката, докато я придвижи до водата. П. Славински, МСК, 112. На вид бях уж спокоен, ясно разграничавах гласовете на летищния персонал от тези на изпращачите, .., гледах как придвижват с моторната количка багажа и все пак чувствувах, че лицето ми се обезкървява. Г. Белев, КВА, 13. Чичо Рало неохотно си тръгна. — Чакай, чакай! — спря го кметът .. — Прощавам ти глобата! На̀ ти парите! — И той самоуверено придвижи по масата към чича Рала парите. Ил. Волен, МДС, 69-70.

2. Направлявам движението, хода на някого (обикн. войска) в определена посока, към определено място. Римляните построили редица крепости, където настанили силни гарнизони, прокарали много пътища, по които лесно да придвижват своите войски. Ист. VII кл, 8-9. Угрите .. бавно придвижваха ордите си на изток. А. Гуляшки, ЗВ, 412. — Ние незабавно трябва да придвижим въоръжените отреди към гарата и в случай че се наложи, да действуваме. Г. Караславов, ОХ IV, 152.

3. Прен. Книж. Ръководя, направлявам осъществяването, извършването на нещо, действам, работя за осъществяването, изпълнението на нещо; движа. — Позволявам си да отбележа, че очаквах това предложение .. Затова повиках тук едно свое доверено лице, което ще придвижи по-нататък поръчките ви. Ал. Андреев, НСС, 89-90. Наехме адвокат да придвижва нещата с продажбата на имота. // Отнасям, отправям, насочвам нещо за разглеждане от определена инстанция, орган, длъжностно лице и под. Държавните служители ще оценяват и придвижват направените анализи и предложения. Кеш, 2002, бр. 5, 5. Съдът придвижи преписката до по-висша инстанция. Δ Адвокатът ще придвижи делото до Върховния съд. придвижвам се, придвижа се страд. Чрез силна струя вода цвеклото се придвижва към заводските сгради и същевременно се очиства от най-грубите механични примеси. Хим. X кл, 1965, 96. "За да се спазят законите на страната .., въпросът се придвижи до съдебните власти. Н. Каралиева, Н, 61.

ПРИДВЍЖВАМ СЕ несв.; придвѝжа се св., непрех. Движа се, вървя, отивам напред или към определено място. Евстати стоя някое време на прага, после полека и някак несъзнателно се придвижи напред. А. Гуляшки, МТС, 92. Най-напред жените, а след тях и мъжете се придвижиха към средата на площада. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 282. Животните бяха наплашени от вълците. Те се придвижваха към хранилките много предпазливо, тревожно оглеждаха и подушваха всяка следа по снега. Ем. Станев, ПЕГ, 95. Ние трябваше да залегнем и да се придвижваме пълзешком до окопите, защото тук-там из приречната градина припламваха мини. П. Славински, ПЩ, 365.


Източник: Речник на българския език (онлайн)