ПРИДВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася да двор2, до монарх и неговите приближени; дворцов. Придворният етикет .. със своята строгост, външна ефектност и дребнава самоцелност е имал за цел да създаде „обществен ореол“ за монарсите. Мор. пр, VIII кл, 46. Придворните интриги във Виена .. подбутват слабохарактерния Фердинанд V да се домогва с разни средства да отнеме и отрече онова, що е дадено и обещано за даване на маджарите. П. П. Славейков, Съч. VII, 146. Придворното гръцко раболепство се присади бляскаво и у българите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39. Не е чудно, че така си е обяснявал тези неща византийский историк, .., и мерил е българските работи по мерките на византийските придворни дела. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 41. Придворен церемониал. Придворна служба. Придворна аристокрация.
2. Който обслужва двор2, монарх и неговите приближени; дворцов. Смилец се обличаше в рухото на придворен слуга. Ив. Вазов, Съч. XIV, 113. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Й. Йовков, Разк. III, 168. Фуражките си заръчваше направо от София при придворния шапкар с уговорката, че друга такава фуражка няма да види у никого. Ем. Станев, ИК I и II, 105. В придворната печатница имаше стачка, печатането се преустанови за малко. Вл. Василев, СбАСЕП, 407. Тии [свитата] молили царят да облече дрехите от тоя плат на първий празник .. Всички били очаровани и царят от радост дал на лъжците звание: придворни ткачи. Христом. ВВ I, 38. Придворен доставчик. Придворен лекар. Придворен шивач. Придворен фотограф.
3. Като същ. придворен м., придворна ж., мн. придворни. Лице от висшето общество в свитата на монарх или на член на семейството на монарх. Музиката загърмя пак и тръгна. След нея тръгнаха придворните, след тях царските особи. Елин Пелин, ЯБЛ, 74. След службата тържествена / покрай владишкий трон, днес отреден за царя, / придворен папка кожена отваря, / подава с поклон паргаментов лист. К. Христов, ЧБ, 257. Констанций Хлор, като станал римски император, поискало му са да изпита верността на придворните си. Лет., 1876, 179.
◊ Придворна дама. Жена от висшето общество в свитата на кралица, царица, принцеса и под. Когато Гьоте се запознава с нея, .., тази фон Щайн е придворна дама и жена на щалмайстора на Карл Август. М. Арнаудов, Г, 23. Княгинята свика всичките си придворни дами и когато те узнаха каква е работата, зарадваха се много. Св. Минков, СК (превод), 50.
ПРИДВО̀РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Дворен1, дворски1. В придворното си стопанство освен кокошките и черното куче, .., бай Нако има и една коза. Г. Краев, Ч, 127. У Америка има едно голямо заведение само за луди. Като го гледа человек отвън и като влезе в придворната му врата, той ще си помисли, че е някой палат. ИЗ 1877, 1881, 69.