ПРИДВО̀РНИК1, мн. -ци, м. Остар. Придворно лице, придворен. Херцог Годсберт сам бил първият, който ся покръсти. Мнозина от придворниците му и почти цялата въсточна Франкия последува примера му. ИХЦ (превод), 127. Человекът, който стои на дясната страна на картината .., е един от придворниците. ИЗ 1874-1881, 1882, 66.
ПРИДВО̀РНИК2, мн. -ци, м. Диал. Годежар, годежник, сватовник; дворник2. И кога щат ся отказа, извиняват ся с такива причини, да не би ся повреди честолюбие придворника и момка, кой го е проводил, както: наша мома е еще малка, не си е дотъкала еще дарове. Г. С. Раковски, П I, 102.