ПРИДЀБВАМ, -аш, несв.; придѐбна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. придѐбнат, св., прех. Остар. и диал. Издебвам. Как съм се унисал и забравял самичък през късни полунощи... Тъй ме и придебнаха сеймени. П. Тодоров, Събр. пр II, 209. „Да си извадя аз кавала, да посвиря и развеселя стадото си, .., да чуят момчетата, да не би да са заспали и да ги придебне гад и да разпръсне козите.“ М. Кънчев, В, 18. Те подушиле, че Пенчо през деня бил продал бащина си кехлибарен чибук, тука-там, придебват го и загащят в Пановата кръчма. Ил. Блъсков, ПБ II, 93. Златка избягва у майкини си, дето още през нощта ги придебва полицията и ги изловява. Т, 1881, кн. 2, 27. придебвам се, придебна се страд.