ПРИДЀБВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от придебвам и от придебвам се; издебване. Духовниците бдително претеглят всяка дума и интонация, за да уловят верността на житиеписеца. Но Климент си е избрал посоката и не се смущава от нескриваното им придебване. Н. Драгова, КО, 61.