ПРИДЍРВАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от придирвам и от придирвам се; придиряне. "Народните ни песни са току кажи единствената наша чистонародна стара и нова книжнина. Те не служат само за язикословни и други придирвания, но трябва да служат и като образци в изящни творения на народен дух.“ Лет., 1876, 147. Употребението на тютюнът е станало дотолкоз общо по всичкий свят, щото много от правителствата са зели сериозно да размислят върху това, а пък следствията на тези придирвания доказаха, че употребението на тютюнът е вредително. Пч, 1871, кн. 2, 21.