ПРИДЍРКА ж. Остар. Дирене, издирване, търсене; придирване, придиряне. — Вие дойдохте тука, ефенди, за да намерите крадци. Но крадци не намервате ..; и ето, като направихте придирките си; сбогом, сега идете си. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 39. Бурята била силна и ужасна. И това не малко спъвало придирките на турците и подпомагало измъкването на момците. НБ, 1876, бр. 43, 169.