ПРИДИРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Често с предл. к ъ м. Който проявява големи изисквания, претенции към някого, към нещо, който не се задоволява с малко или лесно; претенциозен, взискателен. По цели часове се чуваха припрени команди, викове, караници, песни. Личеше, че дисциплината е разхлабена, командирите не бяха толкова придирчиви и строги. Г. Караславов, ОХ II, 432-433. Своите заведения .. тъй хубаво е наредил, тъй чисто ги пази, че и най-придирчивият общински агент няма за какво да се залови и мъчно може да намери повод за глоба. Т. Влайков, Съч. III, 213-214. Ангелика стана по-придирчива към облеклото си, започна да се застоява пред огледалото. Д. Талев, ГЧ, 368. Той не беше придирчив към храната и беше съгласен да яде каквато храна му се поднесе. Т. Николов, СММ [еа]. // Който проявява взискателност и внимание към подробностите, детайлите на нещо. Придирчивият и вещ изследовател лесно ще забележи, че множество документи, които имат отношение към този въпрос, не са включени в мемоарите ми. Б. Мисирков, Избр. пр II (превод) [еа]. В тази напрегната програма има един отрязък от време, който остава бяло петно дори за най-придирчивите наблюдатели. Това е времето на възстановителните центрове, минералните бани, лечебните процедури. Кеш, 2002, бр. 32, 16.

2. В който има, който изразява голяма взискателност, претенциозност или внимание към подробностите, детайлите. Пришелецът не можеше да избегне съпътстващия го навсякъде шпалир от любопитни, придирчиви погледи. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа]. Старият Бехар се държеше все така официално и дори малко студено и когато Боян говореше с него, чувствуваше придирчивото внимание, с което бе наблюдаван. Ем. Манов, ДСР, 169. Макар стените да бяха олющени, някаква топлота се излъчваше отвсякъде. Личеше придирчивият вкус на учителката. По стените бяха закачени портрети на Ботев и Левски, .., няколко репродукции. Кр. Григоров, Р, 267.

3. За растение или животно — който изисква специални точно определени условия и специални, особени грижи; капризен, претенциозен. Реши, че мястото на конете ще бъде под навеса. Те са животни по-придирчиви и не бива да се оставят на слънце — ще се поболеят. Ст. Марков, ДБ, 382. — Опасна птица! — възкликна капитанът. — А с какво се храни? .. — Тя не е придирчива, храни се с плодове и дребни животни. М. Марчевски, ОТ, 131. Вълчата ябълка пламваше радостно пролетно време, цъфтеше и връзваше, не беше придирчива към бедната почва, изсмукваше цялата ѝ горчилка, за да я прехвърли в големите си плодове. Й. Радичков, НС, 187. Орхидеята е придирчиво растение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)