ПРИДИРЧЍВО нареч. С придирчивост, с взискателност; взискателно. Придирчиво го изгледа от стриганата глава до пръстите на краката, потопени в мръсната вода, и сви устни. Х. Русев, ПЗ, 13. След около половин час, през който неговите зеници — сиви и безпощадни като остриета на ками, ме опипват най-придирчиво и като да ме хипнотизират .., ние се разделяме. Др. Асенов, СВ, 59. Придирчиво погледна ръцете си; не му се виждаха достатъчно чисти, за да се докоснат до чертежите; затова отиде до кофата и ги изми повторно. В. Константинов, П (превод), 123.


Източник: Речник на българския език (онлайн)