ПРИДЍРЯМ, -яш, несв.; придѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. Придирвам. Търговецът им изглеждаше интересен — пъргав, усмихнат, приказлив. С такъв може и пазарлък да водиш, и да се поскараш, .. няма да ти придиря. К. Калчев, ЖП, 125. — Какво ще им придиряме много-много, мари? Нали е все овца! Ами всяка от нас да си отдели колкото са отмъкнали от кошарата ѝ и да си ги кара. Ст. Марков, ДБ, 396. Все едно да си облечеш палтото наопаки и да придиряш на шивача, че го е направил грозно. Б. Райнов, ДВ, 120. — Вършачката е свикнала да гълта всичко. Само гледай класове да не оставят по нивата, а другото не придиряй. Кр. Григоров, ТГ, 73. За да го унижи, купил му пакет тютюн и му го дал. Христо, който не придирял такива тънки работи, грабнал тютюна и спокойно запушил. З. Стоянов, ХБ, 182-183. придирям се, придиря се страд. Тия странни привички на княза .. отначало правеха впечатление на придворните, но постепенно свикнаха .., не беше редно да му се придиря. А. Гуляшки, ЗВ, 63. Когато е до беда, селянинът винаги ще прехвърли вината върху жената, зер на нея по-малко се придиря, по̀ минава. Б. Обретенов, С, 47. придирям си, придиря си взаим. Не искаше и не можеше да се кара с началниците, .. просто се имаха, услужваха си и не си придиряха. Й. Хаджиев, СП [еа].
ПРИДЍРЯМ СЕ несв.; придѝря се св. Остар. и диал. С предл. к ъ м, н а. Придирвам (в 1 и 2 знач.); придирям. Няма да се придирям към несполучливия израз на поета, че плюел на всички „стари светци“. Г. Бакалов, Избр. пр, 437. Много депутати имаше, които Бенковски върна още от Панагюрище и Баня, понеже пълномощията им не бяха законни. Разбира се, че тук той най-много са придиряше на ония депутати, които представляваха градовете. З. Стоянов, ЗБВ I, 397.