ПРИДИХА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. За звук — който се произнася с придихание. Вместо гръцките придихателни съгласни [езикът на древните македонци] съдържа съответните звучни преградни съгласни. Е. Пипилева, ЕМ (превод) [еа].
