ПРИДО̀БЍВ м. Остар. и диал. Придобивка, печалба; добивка1, добив. Възмогнати над тях там царствени орли, / сѐ към усоите с устрелен поглед вият / и дебят плахите кошути, що се крият / низ дебри и гори — в които до сега / не е пробила път човешката нога, / нито ръка топор за придобив извила / и свята девственост кощунски накърнила. П. П. Славейков, КП ч. III, 6. Бяха убедени, .. че малко нещо придобив с постоянство бива предпочитаем от някоя голяма полза. Р. Блъсков, ТПД (превод), 34. Само работа, а придобив нямам. Н. Геров, РБЯ IV, 270.