ПРИДОБЍВАМ1, -аш, несв.; придобѝя, -ѝеш, мин. св. придобѝх, прич. мин. страд. придобѝт, св., прех. 1. С труд, с усилия или срещу заплащане ставам притежател на нещо (имот, богатство и под.); добивам1, сдобивам се. И унесен в сладостта на мечтанията за земя и имот, който може да придобие, той заспа. Елин Пелин, Съч. III, 156. Вождовете на племената и техните близки успели да придобият постепенно големи богатства. Ист. VII кл, 12. Набедените трябваше да доказват, че парите или имотите им са придобити с честен труд. Кеш, 2004, бр. 4, 12. Единствений способ да ся опазите от сиромашия е да можете да си печелите самички онова, що ви е нужно за поминуване в живота, и да пестите во всичко, що придобивате. С. Радулов, НД, 35. Даде му Господ, даде му, / та си убаво спечели, / голямо богатство придоби. Нар. пес., СбНУ XIV, 53.
2. Започвам да се ползвам от нещо, ставам притежател на нещо (власт, право, привилегия и под.), което ми се дава; получавам, сдобивам се. В случай на нужда тя [комисията] придобива власт, каквато има събранието от упълномощените представители на частните комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 262. Правата да обикалят из страната чуждите търговци придобили още през XIII в. при Иван Асен II. Ст. Михайлов, БС, 185. Когато материалното положение на някой член на задругата се измени, напр. получи зестра или наследство и поради туй придобива възможност да работи самостоятелно, той напуска задругата. Й. Йовков, ЧКГ, 252. Той беше по рождение англичанин, но отдавна вече бе придобил португалско поданство. Г. Жечев, РК (превод), 38. Накратко да кажем, няма работа и занимание, дето да не тряба добра памет, защото чрез нея придобиваме сички наши знания и изкуства. У, 1871, бр. 1, 312. Придобивам титла.
3. В съчет. със същ. за качество, свойство или психическо, мисловно явление. Получавам, започвам да имам някакво качество или свойство, ставам някакъв в резултат на нещо; добивам1. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледните му още устни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. В неподвижния въздух всеки звук придобиваше особена чистота и звънливост. Ем. Станев, ПЕГ, 22. Погледът му неволно се свлече и към оръфания кафеникав елек, към ръкавите на бялата риза, придобила вече бозав цвят. Ст. Дичев, ЗС II, 128. Очите му бяха придобили странната способност да виждат и да разпознават всичко до най-малка подробност. Ив. Мартинов, ДТ, 74. И всеки миг е пълен с трепет нов. / Нов смисъл всяка дума придобива. / И в погледа, препълнен със любов, / до капчица душата се излива. Бл. Димитрова, Л, 104. Магнетизъм е тази сила, от която тъй наречените магнити придобиват свойство да теглят към себе си желязото. И. Гюзелев, РФ, 4. Придобивам сила. Придобивам увереност. Придобивам значение. Придобивам известност. Придобивам лош навик. Придобивам изтънчени маниери. Придобивам блясък. Придобивам сръчност. Придобивам завършен вид. Придобивам недостатъци. придобивам се, придобия се страд. Лошият вкус не е вроден, той се придобива! Г. Данаилов, СГИ, 113. Свободата се не купува и изпросва, тя трябва да се придобие с труд, мъки и жертви. НБ, 1877, бр. 75, 290. Богатството или капиталът ся придобива чрез работа и икономия. ИЗ 1877, 1881, 90.
◊ Придобивам / придобия плът и кръв. Книж. Ставам действителен, осъществявам се, реализирам се. „Но за мен винаги търсенето на идеи е леката част от творчеството. Най-трудното е да се направи така, че те да заработят в романа, да придобият плът и кръв.“ С, 2006, бр. 4760 [еа]. И наближава час заветний идеал, / блян смътен досега в душите и сърцата, / да придобие плът и кръв. П. П. Славейков, КП ч. I, 37.
ПРИДОБЍВАМ2, -аш, несв.; придобѝя, -ѝеш, мин. св. придобѝх, прич. мин. страд. придобѝт, св., прех. Диал. Раждам, добивам2. Водили се до девет години, / придобили едно мъжко дете. Нар. пес., СбНУ XLIV, 133.