ПРИДОБЍВКА ж. 1. Нещо придобито, спечелено, постигнато, от което има полза. Слязох от скалата и взех главнята, която още не беше угаснала. Имам вече огън, с радост помислих аз. Огън! Голяма придобивка! М. Марчевски, ОТ, 71. За един неподготвен умствено и културно народ е трудно да опази гражданските си придобивки и политическата си независимост, особено ако те му бъдат дадени мимо неговите заслуги и усилия. М. Арнаудов, БКД, 49. Той [цар Калоян] освободил град Варна. .. Сключен бил мир, според който Византия признавала териториалните придобивки на българите. Ист. VII кл, 34. Придобивката на черногорците състои от 10 000 пушки, 45 знамена, 1000 коня, 700 пленници, много палатки и пр. СПл, 1876, бр. 26, 102. Материални придобивки. Културни придобивки. Социални придобивки.
2. Остар. Печалба (в 1 знач.); придобитък. Тънкорунните овце, кога ся добре наглядват, могат да дадат придобивка до 20 гр. [гроша] в годината. Д. Мутев, ЕИ, 36. Георги се оттеглил на едно село, .. залягал се .. с разкопаване на рудниците, от които той е имал голяма придобивка. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 19. Пазачът е обязан да дава точна сметка за придобивките, които докарва запреното имущество. ВП, 61.