ПРИДОБРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; придобря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Сдобрявам, помирявам. — Едвам ви придобря веднъж — виж, мама казала, ти си ѝ посрещнала приказка. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 152-153. — И като си помисля как ние с тебе се карахме... Затова обичам този край, той като че ли ни придобри. Д. Кисьов, Щ, 509. придобрявам се, придобря се страд.
ПРИДОБРЯ̀ВАМ СЕ несв.; придобря̀ се св., непрех. 1. Разг. Сдобрявам се, помирявам се. Такива им бяха препирните. За нищо и никакво се спречкваха и веднага се придобряваха. Чудомир, Съч. II, 164. Стареите се хваляха, че те склонили Брайков да се придобри с отчето, а пък в селото се мълвеше .. ужка попадията направила това. Как да е, Брайков и отчето се бяха помирили. А. Страшимиров, Ант., 599. — Ти знаеш, че вуйчо ми, императорът, не върна нито Анхиало, нито Несебър, както бе уговорено между нас, и крои други планове сега, когато се придобри с римския първосвещеник. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 38. Като се придобрих с дяда Шилера, гледах го по-внимателно, отколкото първия път, и хвана да ми харесува. Др. Цанков, ТМ (превод), 141.
2. Диал. Подмазвам се, подмилквам се. Той навярно разбра, че го бе прекалил, и за да ни се придобри, веднъж ни предложи да се скрием в тяхната градина зад кладенеца, където щял да ни разкаже съдържанието на Майн-Ридовата книга „На лов за мечки“. Г. Белев, ПЕМ, 113. Той разбра, че капитанът иска да се придобри и рискува, като го пуска без разрешението на полковия командир. Д. Кисьов, Щ, 206.