ПРИДРУЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. за писмо, документи — който придружава, съпровожда нещо; съпроводителен. Същия ден на мое име се получи пощенска пратка: картонена кутийка, в която се намираше огромна блестяща перла. Нямаше придружително писмо. О. Иванова, ЕЧ (превод) [еа]. Конвенцията за малцинствата вероятно ще бъде ратифицирана без придружителна декларация. Сега, 1999, бр. 20, 2. Колите са пропускани на изхода на предприятието без необходимите придружителни документи. Пари, 2004, бр. 66, 18.