ПРИДРУ̀ЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Придружител, спътник, другар. Князът се беше затворил в една от стаите с придружниците си и не излизаше в коридора. Ст. Дичев, ЗС I, 149. Ниският поведе високия. Проби си път през заградилите входа на столовата младежи, посочи на вратаря придружника си с движение на главата. Б. Болгар, Б, 11. Докато думаше тъй, тя слезе със своя придружник по стъпалата широки и седнаха двамата мълком там на зида, покрай извора. Ас. Разцветников, ХД (превод), 126. Малцината придружници, които го последуваха, възседнаха като него секой на еднорога си. И. Адженов, ВК (превод), 126.