ПРИДРУ̀ЖНИЦА ж. Остар. Придружителка, спътница, другарка. Севастократори, велможи, .., а когато царят беше със съпругата си — и болярки, нейни придружници, и слугини, — гъмжаха там. Ив. Вазов, Съч. XIII, 163. По пътеката между салкъмите вървяха мъж и жена .. кой знае защо, непознатият високо и пронизително свиреше с уста все същата мелодия; а придружницата му го гледаше в устата и клатеше глава одобрително. Ст. Дичев, ЗС II, 798.