ПРИДРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; придръ̀нкам, -аш, св., непрех. 1. При удар издавам кратък, остър и отсечен звук; придрънчавам, издрънквам, издрънчавам. Понякога Цеца пее .. Като викне, като разтресе глас, та сякаш придрънкат стъклата на прозореца. Кр. Григоров, Р, 106. Училищният звънец като че придрънка, музиката като че засвири, деца запяха, завикаха. Ст. Даскалов, МЧ, 24.
2. Само несв. Дрънкам за кратко от време на време; придрънчавам. Я стани, брайно Дамянчо, / откачи пъстра вулия, / че я с рубета напълни, / Манолчу да ги занеса, / люлчица да му оковат: / кога си Манолча приспиват, / да му рубенца придрънкват. Нар. пес., Д. Осинин, ЗГ [еа].