ПРИДУ̀МВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от придумвам и от придумвам се. Отново започнаха разправии, придумвания. Мама не беше склонна да омъжи сестра ми толкова малка. К. Калчев, ИЖ, 104. Той беше станал тъй кротък, тъй добър, че отстъпи на придумванията на Червенаков и Сарандовица и взе парите. Й. Йовков, ВАХ, 89. Работата се изтълкува така, че Халил, по мое придумване, бил ослабнал в религиозните си убеждения. Св. Миларов, СЦМ, 174.