ПРИДУ̀НАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира покрай р. Дунав, разположен е по крайбрежието на реката; крайдунавски. Пресъхналите рекички щяха да потекат, кичести села щяха да изникнат, спор и благословия Божия щяха да направят рай тия придунавски пустини. Ив. Вазов, Съч. XVI, 183. Надеждата за освобождение от робството увлича стотици българи от придунавските земи да вземат участие като доброволци в руската войска. Г. Дръндаров, ВЗ, 6. Князът и свитата му стигнаха до селището Осеня, средище на три селски общини, на половин ден път южно от старата придунавска крепост Нове. А. Гуляшки, ЗВ, 71. Минаха [хунските царе] с войските си Дунава, плениха и озлобиха много придунавски градове и села. Г. Кръстевич, ИБ, 258.
2. За племе, народ — който живее в област, разположена по крайбрежието на р. Дунав. Основаването на българската държава ще трябва да отнесем към 679 г. от Хр., а понеже с това събитие се почвала историята на придунавските българи, то наскоро след това тая знаменита дата била взета от тях като основа за своя собствена ера. В. Златарски, ИБД I (1) [еа]. „Едностранчивото, с пръв поглед, решение на въпросът в полза само на придунавските и тракийските българи потискало още по-нататък туй неразположение.“ В, 1989, кн. 1 [еа].
3. Който е характерен за крайбрежието на р. Дунав; крайдунавски. Придунавски вятър. // За растение — който расте по крайбрежието на р. Дунав; крайдунавски. Удължените сенки на придунавските тополи се потопиха в спокойните води, проточиха се навътре — сякаш да докоснат сенките от отвъдния бряг. Ст. Марков, ДБ, 96.