ПРИЕМА̀Ч 1 м. 1. Работник, който приема, поема нещо, което се подава от друг работник или от някакъв механизъм в определен производствен процес. При машина с ръчно подаване на листата обслужващата бригада обикновено се състои от трима души: печатар, подавач .. и приемач. Ил. Рашков, ПТ, 185.
2. Лице, което приема доставяна стока, материали и под.; приемчик. След малко отидох да видя как приемат розовия цвят .. Според уверение на приемача на цветовете същият нашенец щял да вземе от розов цвят към 15 000 лв. само за 20 дни. Чудомир, Дн [еа]. — Вие де служите? — се обърна към него инспекторът. — Приемач съм в тукашния пощенски клон. Л. Минкова, Разк. (превод) [еа]. Той [християнинът] трябва да плати данока си на крака, а приемачът — седнал. НБ, 1876, бр. 55, 213.
3. Остар. Получател, адресат; приемател1. Другий екземпляр на повестката, подписан от приемача с бележка кога я е приел, ся представя в съда. ВП, 21.
ПРИЕМА̀Ч2м. Остар. Приемател2 (в 1 знач.). Приемачът обнема електромагнита и лоста му. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 28.