ПРИЕМЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който удовлетворява, не буди възражение, може да бъде приет. — Още не мога точно да си представя кое как ще стане — каза Мечков, след като Беров свърши, — но предложението на колегата е интересно и приемливо. Д. Кисьов, Щ, 346. Когато липсваха някои работи в магазините, оправданието беше, че производство имало, но поради морската стачка стоките не могли да бъдат доставени. Приемлив довод! Г. Белев, КВА, 147. Всяка десета от секундата в главата му се раждаха нови планове за справяне с бандити, но нито един не му се видя приемлив. Гр. Угаров, ПСЗ, 122. Махмуд бей бе готов да определи приемлива цена за железния пясък. А. Христофоров, А, 74. Цената, която първата агенция за недвижими имоти предложи за вилата, не го удовлетвори. Втората предложи по-приемливи условия. Д. Петрунова, ЖП, 46. Приемлива идея. Приемливо твърдение. Приемлива кандидатура. Приемливо решение.