ПРИЕМЛЍВО нареч. 1. По приемлив начин. — Аз обичам психологическия анализ и бих могъл да обясня приемливо всички заплетени ситуации в живота ни. Д. Димов, ЖСМ, 43. — Не смяташ ли, че има сладки устни? — малко плахо ме попита той. — Смятам — отвърнах аз. — Тя изобщо изглежда съвсем приемливо. Т. Константинова, КП (превод) [еа]. В резултат на стриктна селекция, едно тригодишно породисто куче може да се обучи да ловува приемливо. ЛР, 2003, кн. 9, 6. Цялата стратегия, свързана с българския пазар, залага на предположението, че догодина в хотелите също ще има достатъчно свободни места и че цените ще бъдат приемливо ниски за българите. Кап., 2004, бр. 33, 11.

2. При гл. с ъ м в З л. ед. или в и ж д а м и с е, и з г л е ж д а и др. Означава, че нещо е допустимо, може да бъде прието. Цвета едва дочака да сервират десерта. Отблъсна чинийката, без да се съблазни от голямото парче торта. Съвсем приемливо беше да напусне вече залата. Д. Петрунова, ЖП, 79. За философията на позитивизма може да е приемливо една идея да разруши даденото общество, наместо да бъде задушена в зародиш, но подобно мислене поставя желаното пред достижимото, фикцията пред реалността. М. Абаджиев, Ф, 191. В сградите с високи тавани е приемливо да не се монтира специална вентилационна система, особено ако се докаже, че няма техническа възможност за това. Кап., 2005, бр. 1, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)