ПРИЀМНИЦА ж. 1. Жена приемник1 (в 1 знач.); приемничка. Осемнайсетгодишната Изабела се измъква от тази женитба и въпреки съпротивата на крал Хенри се омъжва за Фердинанд, наследника на трона в Арагон. Разгневен от непослушанието ѝ, Хенри определя за своя приемница дъщеря си Хуана. Т. Вълчев, СЛИЧ (превод) [еа]. Поетесата е приемница на най-добрите наши литературни традиции.
2. Църк. Кръстница.