ПРИЀМЧИК, мн. -ци, м. Приемач1 (във 2 знач.). Там ще се продават автомобилите, ще се оглеждат и ще се получават. На място ще бъдат и застрахователят, и приемчикът на сервиза, и клиентът. Кеш, 2003, бр. 4, 12. Необходим е и човек, който да осигури държавната гаранция по качеството, може да го наречем и военен приемчик. БА, 2002, бр. 15476, 6.
— От рус. приëмщик.