ПРИЀТО нареч. 1. С гл. с ъ м в З л. ед. Означава, че нещо става, извършва се в съответствие с установения в обществото или в дадена общност ред. — Ще свърши [войната], бабо, ще свърши — каза той и се запъна, защото за пръв път викаше на Кръстевица „бабо“, както беше прието да се казва на тъщата. Г. Караславов, ОХ, 417. Бенков дори се изчерви от стеснение, като се ръкува с младата учителка. Още не беше прието в Преспа да се ръкуват мъже с толкова млада жена. Д. Талев, ПК, 187. — Може би се интересувам от вас малко повечко, отколкото е прието, — каза жената, като го гледаше нагло и жадно. П. Незнакомов, ХР, 169. Ученолюбива е, но тогава не е прието момиче да го пращат на училище. В. Хинкова, ЛН, 8.
2. Като частица. а) Разг. За означаване на съгласие, одобрение. — Сега да назначим кой да събере хъшовете. Предлагам Хаджият. — Прието, извикаха всички. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. — Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква! .. — Прието! Прието! Елин Пелин, Съч. I, 204. — Едно палтенце ще му дадеш и едни панталонки, ама здраво нещо искам! От дебел плат да са, .., инак за една неделя ще ги направи на парцали. — Прието, дядо Хаджи! Чудомир, Избр. пр, 178. — Хайде да не се караме — каза тя, разтягайки устни с някакъв детски израз. — Прието? — Аз не съм се карал — каза Филип. Ем. Манов, БГ, 78. б) За потвърждаване на приемането, получаването на съобщение по телефон, радиовръзка и др. — Ел-Зет 23. Тук Орловец! Чуваш ли ме .. Приемам! — натиска копчето на прекъсвача. — Приемам! Да... Да... Прието! Край! Бл. Димитрова, Лав., 33. „Прието“, каза диспечерът, след като записа съобщението.