ПРИЖУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прижумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прижумя̀л, -а, -о, мн. прижумѐли, св., непрех. Присвивам, притварям леко очи, зажумявам леко; примижавам, прежумявам. Полковникът откри малките си, потъмнели очи, но прижумя от слънчевия блясък, пречупен в стъклата на незакритата със завеса част на прозореца. О. Василев, Т, 5. Силното слънце чупеше лъчи в стоманата на малкото му ножче, хвърляше за миг отражение в очите му и го караше да прижумява. М. Грубешлиева, ПИУ, 107. Шопа прижумяваше с веселите си котешки очи, русата му коса се поклащаше над изпъкналото чело при всеки удар на чука. Ем. Станев, ИК III, 138. Той обичаше да седи вън, на припек и прижумял в приятна полудрямка, да си спомня хубави преживявания от близкото и далечно минало. Г. Караславов, ОХ III, 567. прижумява се, прижуми се безл. От синкавата далечина изплуват върховете на планините, огрени ослепително от яростното слънце, от което се прижумява и на сянка. М. Яворски, ЕСВ, 134.