ПРИЗВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Качество или способност, наклонност за дадена дейност, занятие, професия и др. Тя е една артистка с рядка дарба, по призвание артистка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 88. — Ако трябва да започнете всичко отначало, какъв бихте желали да станете и защо? — Лекар! Лекар и нищо друго. Винаги съм вярвал, че имам призванието да бъда лекар. Г. Данаилов, СГИ, 63-64. Много млади хора .. рисуват, пишат стихове, занимават се с литература. .. От десетките тези рисувачи, поети, .., режисьори малцина ще останат верни на своето призвание и само единици ще успеят да създадат нещо значително и трайно. Е. Каранфилов, Б III, 200. Ако по числото на произведенията и по благоволението, с което се приемат от публиката, може да се съди за призванието на един писател, Войников е имал пълно право да вярва в своя драматически талант. К. Величков, ПССъч. VIII, 126. — Но аз току-що узнах, че вие, вашето, прочем нашето, предприятие е осиротяло. Нямате директор! Да, да. А аз, .., имам опит, имам призвание, талант в тая област! Н. Каралиева, Н, 63. Нямам призвание за живопис. Художник по призвание.
2. Поприще, област на дейност, за която някой има способности, наклонности. Остър наблюдател и с вродено чувство към красотата, той скоро намери своето истинско призвание в областта на изящната проза. Б. Шивачев, Съч. I, 178. И никой не би узнал тайната на тия загадъчни слова, ако в ония тъмни години във Ватопедската обител незнаен отшелник, намерил призвание да записва човешките деяния, .., не бе изпълнил широките полета на своите книги с една чудна и странна история. П. Константинов, ПИГ, 23. Преди три години беше вдигнал ръце от учителското си призвание, за да се поддаде на тщеславни предложения. А. Гуляшки, ДМС, 29. Самите условия карат всички тия младежи, подготвени или създадени за други призвания, да стават службаши. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 45. Учителите по класовете нека да се разпределят така, щото .. горният клас да остане върху главния учител, от опитните ръце на когото учениците по-приготвени ще могат да встъпуват в бъдещето си призвание. ПСп, 1876, кн. 11-12, 181. Намерих призванието си в медицината. Δ Търся призванието си.
3. Роля, предназначение, цел (обикн. с общественозначим характер) на отделна личност, обществена група, държава и др. Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото ѝ призвание. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 136. В службата на Русия на вселенската идея и византийското християнство той [Леонтиев] вижда нейното призвание, възможността ѝ да играе световна роля. Т. Жечев, БВ, 158. Призванието на критиката не е просто да бичува и осъжда. К. Величков, ПССъч. VII, 105. Основателят на манихейството е Манес родом от Персия. Той си въобразил, че неговото назначение и призвание е да очисти от заблужденията християнството. Р. Каролев, УБЧИ, 91. Историческата им [на Шафарик и Веркович] философия .. вижда великото призвание на славянството да подтикне нравствения и социалния напредък в Европа. СбНУ LII, 136.
4. Остар. Призоваване. А когато стане нужда да са призове тъжимийт, .., съобщава министра, че призванието на тъжимия в разстоянието на определения от закона срок е съгласно със закона. ДЗОИ I (превод), 100. Ръкополагание ся зове изпълнение молитва в усвящение онаго, кой ще постъпи в священство, и в призвание святаго духа от първосвященика. Г. С. Раковски, ГЕБ, 4. Посланиците грекоримски, по учтиво призвание на Негища, .., останаха него ден на дома му. Г. Кръстевич, ИБ, 317.