ПРИЗВЀЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който е много висок или е много високо, близо до звездите. — Весден по урви, върхове призвездни, / по карпи, из гори вървиш, блуждаеш. Ив. Вазов, Съч. II, 184. И търся те и в тъмний мраз, и в зноя, / и в бездни, и в призвездни висоти. Д. Дебелянов, С 1946, 45. Далеко ще те отнеса: / Отвъд най-смелата мечта. / Високо ще те изнеса: / На горда самота / в призвездния предел. П. К. Яворов, Съч. I, 112.