ПРИЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За етаж, помещение и др. — чийто под или долна част е на равнището на земята, наравно със земята или малко под равнището на земята. Откъм главната фасада, която е по-висока от задната част на къщата поради стръмния терен, се виждат три етажа, от които един приземен. Ст. Михайлов, БС, 230. След като умря мъжът ѝ, Фатмина продаде част от добитъка, прегради обора и направи хубава приземна стая, в която зиме слагаше тютюна. Х. Русев, ПЗ, 205. Само от време на време, вечер, когато бях сам, затворен в своята приземна мрачна килийка, ме налягаше една тъга. Д. Калфов, ПЮН, 21. С мъка смъкват надолу тежката скулптура по тясното извито стълбище .. Дневната светлина се прецежда през едно приземно, зарешетено прозорче. Бл. Димитрова, Лав., 154.
2. Който е в непосредствена близост до земята, до земната повърхност. В тропосферата се включва приземната част на атмосферата. Геогр. VIII, 1965, 23. Доскоро учените имаха възможност да изучават само тънкия приземен слой на въздуха. След появата на геофизичните ракети те успяха да проникнат и в по-горните му слоеве. К, 1974, кн. 3, 9-10. Интензивните възходящи и влажни вертикални въздушни течения .. обикновено се образуват при силно нагряване на приземните въздушни пластове. ПН, 1932, кн. 2, 31. Приземен въздух.
ПРИЗЕМЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приземя като прил. Който е близък до реалността, свързан е с обиновените, прости, всекидневни неща; земен. Аз се завивах презглава, .., и започвах да мечтая. Мечтите ми бяха приземени и недетски. Мечтаех концертна зала и пълен касов сбор. Нямаше значение кому и какво свиря. В. Пасков, БГХ, 32. Някога аз се чудех как човек като него може да бъде поет, че и добър поет — беше някакъв без полет, приземен, прост и точен в съжденията си. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. Българите сме достатъчно мъдри и приземени. Можем да отсяваме плявата от зърното. С, 2006, бр. 4845 [еа].